...ярки картини от един друг свят, пълен с тишина, космическо спокойствие и... цветя! Много цветя, докъдето погледът стига. Цветя растящи направо в космическия вакуум! И в центъра на всичко - едно дърво. Не просто дърво, а Дървото. Клоните му се простираха в шестте посоки на триизмерното, напред и назад във времето, както и в още дузина измерения. Корените му пиеха от соковете на самото Сътворение. Клоните бяха галактики, листенцата – планети. И на върха на едно такова листенце беше започнал неговият живот. Искрица светлина. Начален порив на енергия. Съзнание. Душа. Матрица. Дарба. Нишка по нишка, дървото беше изтъкало съществото му, беше написало невидима история, в която всеки миг от бъдещия му живот вече съществуваше.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
Posts
No comments:
Post a Comment