Някъде-някога в началото на време-света живееха четири божества: Юки, Сиатмулт, Мойра и Нагуал. Всички те бяха деца на Сътворението, и всеки от тях носеше в себе си по едно късче от светлината на живота, по една капка от тъмнината на отрицанието, по един тон от вибрацията, която създава материя, и по един свещен символ, който отваря-затваря вратите между отделните равнини на съществуването. Всеки имаше своят елемент, атрибут и посока.
Юки се явяваше пред хората и животните под формата на вятър, носеше бяла огърлица от застинали въздишки и отговаряше за севера.
Сиатмулт беше животворният дъжд, имаше зелена мантия, която караше земята да цъфти, щом се докоснеше до нея, и покровителстваше запада.
Мойри идваше при хората като сънища, неин символ беше огледалото, през което гледаш в безкрайността, и беше повелителка на далечния изток.
Нагуал беше огънят, който пречиства, имаше дълъг камшик от огнени езици и живееше на юг.
Веднъж в годината, на деня извън времето, определен от хората за почивка и размисъл, четиримата се срещаха в Дома на Сътворението – там, където бяха се появили в началото на всички начала. Събираха енергиите си и ставаха едно ново същество, което хората наричаха Ом. Ом обичаше да играе една много специална игра. Наблизо имаше малко езеро, а на дъното на езерото беше скрит съд от чист кристал. В него Сътворението държеше Перлите на Живота. Веднъж в годината Ом имаше право да извади една Перла от съда и с нейна помощ да създаде нещо ново.
Първитя път, когато Ом си игра с Перлите, се появиха растенията. После –животните. После – хората. После – елфите... троловете... съществата от чиста енергия... Всеки път Ом поглеждаше дълбоко в центъра на перлата и със силата на своето желание извикваше нещо за живот.
Но веднъж четирите божества се събраха в лошо настроение и Ом-ът, който се получи от тяхното единение, беше нестабилен, сърдит и разконцентриран. Когато извади поредната Перла от съда, отделните сили, които се бореха за надмощие в него, не можеха да се обединят около едно нещо, което да сътворят и неясни образи ту излизаха от перлата, ту се скриваха в нея. Сътворението почувства разединението между децата си и изпита болка. То се появи в центъра на перлата, и когато Ом погледна в нея, светлината и енергията го заслепиха. Ом закри очите си и от болка се разпадна на четирите си съставни части: Юки, Сиатмулт, Мойра и Нагуал. Сътворението хвана всяко от децата си с по една ръка и ги запрати на четирите посоки на света.
„Когато намерите сили да преодолеете враждата си и проумеете, че сте едно и един без друг сте нищо, ще можете да дойдете пак в моя дом. Дотогава вратите му са затворени за вас и Перлите ще си стоят на дъното на езерото.”
Оттогава, четирите божества живеят разделени и всяко се опитва да привлече на своя страна хора, животни, растения и всякакви живи същества, за да си осигури надмощие. Но казват, че скоро ще дойде ден, в който Четиримата ще си спомнят защо са направени и каква е истинската им природа. Тогава пак ще има Ом, ще бъде време на чудеса, творчество и велик разцвет.
Има един народ, който брои дните и нощите до тази свещена дата. По техния календар тя вече е близо. Остават само хиляда и... някъде там дни и нощи.
Юки се явяваше пред хората и животните под формата на вятър, носеше бяла огърлица от застинали въздишки и отговаряше за севера.
Сиатмулт беше животворният дъжд, имаше зелена мантия, която караше земята да цъфти, щом се докоснеше до нея, и покровителстваше запада.
Мойри идваше при хората като сънища, неин символ беше огледалото, през което гледаш в безкрайността, и беше повелителка на далечния изток.
Нагуал беше огънят, който пречиства, имаше дълъг камшик от огнени езици и живееше на юг.
Веднъж в годината, на деня извън времето, определен от хората за почивка и размисъл, четиримата се срещаха в Дома на Сътворението – там, където бяха се появили в началото на всички начала. Събираха енергиите си и ставаха едно ново същество, което хората наричаха Ом. Ом обичаше да играе една много специална игра. Наблизо имаше малко езеро, а на дъното на езерото беше скрит съд от чист кристал. В него Сътворението държеше Перлите на Живота. Веднъж в годината Ом имаше право да извади една Перла от съда и с нейна помощ да създаде нещо ново.
Първитя път, когато Ом си игра с Перлите, се появиха растенията. После –животните. После – хората. После – елфите... троловете... съществата от чиста енергия... Всеки път Ом поглеждаше дълбоко в центъра на перлата и със силата на своето желание извикваше нещо за живот.
Но веднъж четирите божества се събраха в лошо настроение и Ом-ът, който се получи от тяхното единение, беше нестабилен, сърдит и разконцентриран. Когато извади поредната Перла от съда, отделните сили, които се бореха за надмощие в него, не можеха да се обединят около едно нещо, което да сътворят и неясни образи ту излизаха от перлата, ту се скриваха в нея. Сътворението почувства разединението между децата си и изпита болка. То се появи в центъра на перлата, и когато Ом погледна в нея, светлината и енергията го заслепиха. Ом закри очите си и от болка се разпадна на четирите си съставни части: Юки, Сиатмулт, Мойра и Нагуал. Сътворението хвана всяко от децата си с по една ръка и ги запрати на четирите посоки на света.
„Когато намерите сили да преодолеете враждата си и проумеете, че сте едно и един без друг сте нищо, ще можете да дойдете пак в моя дом. Дотогава вратите му са затворени за вас и Перлите ще си стоят на дъното на езерото.”
Оттогава, четирите божества живеят разделени и всяко се опитва да привлече на своя страна хора, животни, растения и всякакви живи същества, за да си осигури надмощие. Но казват, че скоро ще дойде ден, в който Четиримата ще си спомнят защо са направени и каква е истинската им природа. Тогава пак ще има Ом, ще бъде време на чудеса, творчество и велик разцвет.
Има един народ, който брои дните и нощите до тази свещена дата. По техния календар тя вече е близо. Остават само хиляда и... някъде там дни и нощи.
Posts
No comments:
Post a Comment